"Перлата, която се освободи от черупката си", Надя Хашими

Роман за един ритуал, който ти дава свобода и ти отнема желанието за живот

В своя роман “Перлата, която се освободи от черупката си” Надя Хашими ни разкрива за съдбата на две ...

В своя роман “Перлата, която се освободи от черупката си” Надя Хашими ни разкрива за съдбата на две афганистански баче пуш. Две момичета, разделени от столетия, но сплотени от този ритуал, даващ им свободата на момчета... Две момичета, които трябва да приемат своята насиб, своята съдба, но все пак се борят да я променят.

Шекиба, осиротяла след върлуващата в страната холера, множество пъти сменя дома си, докато един ден не попада в царския дворец като жeна мъж, охраняваща харема.

Рахима е нейна праправнучка, третата от пет дъщери в семейство, което зачита мюсюлманските традиции... А според тях момичетата са тежест. Момчетата са онези рожби, които носят радост на бащите и целия си род.

Изпълнена с известни резерви към книга за афганистанския свят, написана от американка, разтворих първите страници. Имах намерението да хвърля само бърз поглед, но този бърз поглед прерастна в десетчасов маратон с изпитянията на Рахима и Шекиба.

По един завладяващ начин, който буквално и абсолютно брутално навира реалността в лицето ви, авторката поставя всевъзможни препятствия по пътя на героините. Нещо, започнало като спасение за семейството на Рахима, се превръща в неизживяно любовно увлечение и отнемане на свободата, която е наше изконно право.

Такава обаче е отказана на малката Рахима, която жадува само да рита топка с другите от тайфата и ...

Такава обаче е отказана на малката Рахима, която жадува само да рита топка с другите от тайфата и Абдул, най-добрият й приятел да прехвърли ръка през рамото й. А след това остава баче пуш, нещо, което не е, твърде дълго. Събитията увеличават скоростта си до тази на светлината и момичето момче е омъжено заедно с двете си сестри за военен диктатор на възрастта на баща й (или дори по-възрастен). Тогава Ада разтваря дверите си – всекидневен тормоз от първите три съпруги и свекървата, а нощем от самия й съпруг. От момента, в който Рахима отново слага синия чадор, обществото я ограничава, избутвайки душата й в огньовете на безкрайни мъки.

Единствените приятни моменти на момичето са, когато леля й, хала Шайма, й разказва за прапрабаба й Шекиба.

Определено онова, което започна като бърз прочит, завърши като нещо неописуемо, книгата докосна една забравена и дълбока скрита частица от душата ми. Тя тичаше с Рахима, охраняваше и мечтаеше с Шекиба и умря с Джахангир. Смях се и плаках на този роман – нещо, което бях забравила още от прочита на “За любовта и други демони” на Маркес.

По средата вече казвах “Не знам дали аз ще довърша тази книга, или тя мен”. Сега вече знам – тя ме довърши. А с последната страница заживях нов живот!

5 март 2017

КоментирайКоментирай
Уебсайт в alle.bg